Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2008 10:15 - Я Ш А Р
Автор: reffina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18541 Коментари: 27 Гласове:
10

Последна промяна: 01.10.2008 13:13


В горният край на селото, на високото, се намираше циганската махала , а в края на махалата , къщата на Яшар – кларинетиста.

Известен беше Яшар в десет села наоколо, не минаваше сватба и кръщене без неговата музика, обичаха го и цигани и българи.

През ден идваха да го търсят от всякъде, и той на никой не отказваше, защото музиката беше в кръвта му.

Като почнеше да свири, подкара я първо от ниско, от дъблоко, а след това под игривите му пръсти звукът се извисяваше нагоре, до нечувани висоти , та човек се чудеше има ли ги тези звуци някъде другаде, да не е вълшебен кларинета му.

Свиреше Яшар от сърце, и като надуеше инструмента, чак вените на челото му излизаха а врата му се уголемяваше, та ставаше двоен.

Прехраната си изкарваше, като правеше казани от бакър , а и от свирнята падаха пари, та трапезата му винаги беше пълна, и все имаше по някой гостенин на нея.

Преди две години се задоми , взе за жена Хатидже – най-хубавата циганка в махалата, че и в околията, май.

Приличаше му Хатиджето – и двамата бяха стройни и високи, по лице и двамата мургави, с блестящи черни очи.

Кръшна беше булката на Яшар, и къщовница. Под пъргавите и ръце излизаха сладки, вити баници а за погачите и се знаеше навсякъде.

Ще се съберат циганите на двора, ще извади Яшар кларинета, а тя така ще го погледне с черните си очи, че сърцето на музиканта ще трепне, още по страстни стават звуците му, още по игриви пръстите му.

Само една болка имаха двамата – две години вече как се бяха събрали, а нямаха дете.

Тежко му беше на Яшар, сърцето го болеше, та нали циганите за едните си деца живеят, циганин без дете нямаше чест.

А честолюбиви бяха циганите по този край.

Идваше често майката на Хатидже, да я кара да ходят по врачки и баячки, но тя не искаше и да чуе дори.

И така мина още една година.

Един ден, Яшар се прибра в къщи , жена му сложи масата и като го погледна с по – бляскави очи от обикновено,  каза:

 - Да вземеш да постегнеш покрива Яшар , да не капе, че тази зима ще ставаш баща.

Скочи той от масата, прегърна Хатидже и двамата хем се смееха, хем плачеха, че циганите и при голяма радост пак плачат.

До късно през нощта в двора им пиха циганите, Яшар не спря да свири с кларинета, а на сутринта се събраха роднините и започнаха да стягат къщата , да влезе детето на хубаво.

Още по – внимателен стана Яшар с жена си, трепереше още-повече над нея, гледаше я в очите и думата и на две не цепеше.

Още по-хубава стана Хатидже, нищо че стъпката и понатежа, узря снагата и, промениха се очите и – станаха по-меки, по-загадъчни.

Когато дойде времето да ражда я откараха в града, а Яшар остана в махалата, не мигна през цялата нощ и все се молеше на Девла, всичко да мине добре и да си се прибере Хатиджето в къщи , че пусто му беше без нея.

На сутринта му съобщиха, че има син.

Скочи Яшар , събра циганите , заклаха две ялови овце и  не станаха от масата .

Така и ги завариха с Хатиджето, когато я доведе от болницата с бебето, циганите ядяха и пиеха, а като ги видяха че идват – писна нарочно доведеният за случая оркестър.

Музикантско дете беше -  с музика го посрещаха.

 Влезе в къщата Яшар и чак тогава се наведе да разповие сина си, да се порадва на рожбата си.

Пое е го в ръцете си, вдигна го към лицето си и....занемя.

Какви бяха тези сини очи, на кого са?

 Това не е негово дете, не е негова кръв?

Девла, не може да е негов син, не възможно е!

Погледна към Хатиджето , а тя стоеше бледа и разтреперана и гледаше мъжа си в очите.

- Яшар, кълна ти се, мъжо, твое е! Друг не ме е познал, Яшар, друг не ме е докосвал.

Незнам защо са сини,Яшар, незнам защо....

Хатидже се срина на земята, и все така ридаейки повтаряше “не знам защо, не знам”, “не ме е познал друг, не ме е докоснал”.

Сляп и глух беше Яшар за думите на жена си, яростта беше помътила мозъка му, та не помнеше как излезе навън, как обърна масите и натири музикантите.

Изпоразбягаха се циганите, изплашиха се .

Един месец остана Хатидже още в къщата на мъжа си.

Разчу се за очите на детето , тръгнаха приказките....

Яшар отказа да го признае за свой син, нито го погали , нито му даде име.

Започна да пие,  не се прибираше по цяла нощ, а като си дойдеше -  лягаше си сам , в другата стая.

Хатидже кръсти сина си Сефер , и един ден извика баща си да дойде,  да я прибере.

 Взе малкото дрешки на детето, качи се в каруцата и не се обърна нито веднъж.

Остана Яшар сам в къщата, промени се. Все по-често надигаше чашката, все по-рядко се чуваше кларинета му.

 След година си доведе друга жена , но къде можеше да се сравни тя с Хатиджето. Дигаше и ръка Яшар и през вечер циганската махала се огласяше от техните свади.

 С дете не се сдобиха, та още по- мрачен стана Яшар, още повече започна да пие.

 

Един ден, пред бащината къща на Хатидже спря другоселска каруца и отведе нея и Сефер в нов дом, далече от родния.

Завъди тя ново семейство, след време в махалата се чу, че родила на вторият си мъж още две деца.

Времето минаваше.

Все така си живееха безгрижно циганите, и все така махалата се огласяше през вечер от свадите в Яшаровата къща.

Селото позабрави за Хатидже, рядко се споменаваше името и.

Остаряха родителите и, легна баща и болен и изпрати хабер  - искаше да види дъщеря си преди да си отиде.

Дойде тя с мъжа си и трите си деца, изпълни се къщата с глъчка.

Насъбраха се циганите , да видят Хатиджето, повече от десет години бяха минали откак си тръгна тя от селото.

Събраха се вечерта на двора, разпънаха масите – той болният си е болен, вярно е, но нали е още жив, защо да не се повеселят...

 

И  тогава се чу кларинет.

 

Музиката почна първо от дълбоко, отвътре , а после се залюля на високо, нагоре, до нечувани висоти....

Свиреше Сефер , и така надуваше кларинета, че чак вените на челото му излизаха и врата му ставаше двоен...

- Девла, Девла...- заклатиха глави циганите, спомниха си.

 

От дъното на събралата се тълпа  се отдели самотна фигура и потъна в мрака.

 

На сутринта, махалата се събуди от женски писъци – Яшар се беше обесил на старият орех, в двора на къщата си.

Цялото село се стече на погребението му,  барабар с нас – децата, ......че музикант беше Яшар и музиката му идваше от сърцето.....




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valsodar - Великолепен е ! :)
01.10.2008 12:30
Поздравления за таланта - сътвореното от теб е едно от най-добрите неща , на които съм попадал досега в блогосферата.
Просто е великолепно ! :)
цитирай
2. kosara2008 - "идва от сърцето" и ...
01.10.2008 13:34
ме плени...завинаги...невероятен разказ...вълшебен

с възторг, с благодаря, полет си и празник за душата,
цитирай
3. flyco - да
01.10.2008 16:35
добре
цитирай
4. tsvetkakoketka - :)
01.10.2008 17:25
страхотен разказ!
цитирай
5. evchet0 - Поздравления за прекрасния разказ ...
01.10.2008 18:46
Поздравления за прекрасния разказ !!!
цитирай
6. cefulesteven - Много е добро! Поздравлени...
01.10.2008 21:29
Много е добро!

Поздравления!!!
цитирай
7. gothic - Фантастично!
02.10.2008 00:47
Фантастично!
цитирай
8. zulu - :)))
02.10.2008 12:09
Няколко пъти го прочетох.. и не само този разказ, а всичко, което си публикувала!!! Благодаря ти, че ги споделяш с нас тези истории, които са написани с талант!!
цитирай
9. marcusjunius - Впечатляващ, класически стил. ...
08.10.2008 13:45
Впечатляващ, класически стил. Много добри неща.
цитирай
10. lupunel - &
08.10.2008 15:15
Haиcтинa мe paзвълнува,страхотен разказ:)
цитирай
11. nellka - Поздрави!
09.10.2008 11:38
Великолепен разказ :)
цитирай
12. reffina - Благодаря ви!!!
09.10.2008 13:59
И аз си харесвам Яшар, мило ми е за него:))))))
Той е толкова нефилософски, толкова делничен, толкова ... наш.
Имаме прекрасни, български образи.
Всеки от нас ги носи в себе си, виждал ги е.
Ще ми се , да им дам живот и днес.
Е, още съм малко "зелена", но....какво пък, малко зелено не вреди на никого, нали :)))))))
Благодаря ви, хубаво е при вас!
цитирай
13. viki11 - НЕ може без да отбележиш, защо са ...
09.10.2008 20:03
НЕ може без да отбележиш, защо са сини очите.
Може би бащата на смъртния си одър ще каже, защо. Понякога приличат на бабите и дядовците, ако са подменени?
цитирай
14. viki11 - Има и още нещо. Като се роди, детето ...
09.10.2008 20:04
Има и още нещо.
Като се роди, детето има често синкави очи. Но се чака време, до 2 годишна възраст, ако не се лъжа, и тогава е ясен истинският цвят на очите на детето. Това също не може така да се остави.
Е, дано ме приемеш като помощ, защото нямам за цел да те орезиля, а да прикрия грешки, които няма да са ти от полза. Това се знае.
цитирай
15. reffina - vikki
09.10.2008 20:37
Та това е просто.....една приказка, хич не съм и мислела да зациклям върху сини, зелени и кви да е други очи....
Това е просто ...приказка :))))))
Удобно, нали? :)
цитирай
16. hara73 - настръхнах,сана ми студено ,
10.10.2008 18:52
толкова добре е написан ,че сякаш за миг се пренесох в друга епоха.Поздрави ....
цитирай
17. illina - Прекрасно!
10.02.2009 22:52
Благодаря ти, отдавна не бях чела толкова нежен и истински разказ... :)
цитирай
18. lubara - Красив разказ. Имам един познат, ...
08.03.2009 11:52
Красив разказ. Имам един познат, ожени се за жена по-голяма от него, тя имаше свое дете. А двамата не си родиха, той тогава бе млад, на тридесет, тя около тридесет и шест. Не можела да има повече деца, така казваха жените от компанията, в която бяхме.
Чудно ми беше, не иска ли той свое дете.
Разфилософствах се.
цитирай
19. lubara - Поздравления отново!
22.04.2009 21:29
Лее се, лее се!
цитирай
20. анонимен - напомни ми...
14.01.2010 15:21
незнам защо, но ми напомни на хайтов...
много е хубаво
цитирай
21. анонимен - Поздравления
31.03.2010 17:19
Разказчето си го бива. Рени, защо не си избрала филологията като образование? Самородният, така да се каже, диамант на твоя дар би засиял многократно с една майсторска шлифовка...
Колкото до гените - самият казус е твърде правдоподобен! Има едно не напълно изследвано явление, наречено телегония. За да не съм досаден с научна терминология, ще спомена един широко известен случай:
Правени са опити за кръстоска на кобила с мъжка зебра. Потомство не се е получило. Впоследствие обаче, кобилите раждат от жребци кончета с характерната шарка на зебрата. Така гените се предават непряко.
цитирай
22. reffina - анонимен
01.04.2010 00:28
За филологията...това е моята несбъдната любов, така да се каже :) Ами как да ти кажа, когато трябваше да уча - нямахме пари, не става...
После, когато можех вече сама да се издържам, кандидатствах - Димчо Дебелянов за изпит - аут!
После ...запознах се с депресията, отблизо...и реших - Психология!
Но тя си ми стои там, моята несбъдната любов :)
И така.
А за очите в този разказ - просто така ми скимна, от...незнам откъде и аз.
Яшар ми е любимият образ, много ми е скъп. Това е един от първите ми разкази и аз много , много си го харесвам.
Харесва ми и да го харесват! :)
цитирай
23. анонимен - Благодаря!
01.04.2010 08:12
Да, психологията е хубава специалност, земна, и е добра мярка за справяне с депресията (знаеш, че хората на чистото изкуство са пословични с депресивно-суицидните си изблици). Може би ти е полезна не точно по начина, който си очаквала, но нищо.
* Прозренията винаги стават чрез неосъзнато хрумване/скимване. Другото са баналности.
Искрено ти желая да се реализираш в професията си. Може би оттам минава твоят път на творец.
цитирай
24. bapha - колко е хубаво...
17.08.2010 12:08
понякога, когато наистина ми е лайняно, да мога да мина оттук...
Здрава да си ми, Ренка...
вратичка си ми
цитирай
25. анонимен - tivLrLjieUWqKDEhAY
03.07.2011 12:37
Touchdwon! That's a really cool way of putting it!
цитирай
26. анонимен - DPJhFZepH
04.07.2011 10:51
lSCaTG <a href="http://vgscwjxygeqy.com/">vgscwjxygeqy</a>
цитирай
27. coacoa11 - Все едно чета Йовков!
16.01.2013 16:46
Нямам думи колко хубаво пишеш!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reffina
Категория: Изкуство
Прочетен: 642810
Постинги: 42
Коментари: 1287
Гласове: 6936
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031